Инвестиции по време на криза – какво ще движи пазарите
КОВИД пандемията прекатурна всекидневието ни и международния бизнес. През първия месец фирмите, както и хората, се пробват да схванат степента на бедствието и бъдещето му влияние. Настоящият фокус е сигурно върху наличните парични средства, защото не е известно какъв брой дълго време ще продължат изключителните ограничения и без да звучим прекомерно мрачни - по какъв начин ще наподобява света след КОВИД. Към момента, множеството компании деликатно преглеждат своите кредитни принадлежности и достъп до капитал. В Съединени американски щати, както и в България и Европа, актуалната цел на огромните компании е да привлекат капитал главно посредством допълнително първокачествен и промеждутъчен дълг или издаване на стабилизационни облигации.
Само в границите на една седмица през април съвсем 50 компании с висок рейтинг в Съединени американски щати пласираха нов корпоративен дълг на обща стойност от 117 милиарда $. Тази сума е рекордно висока за подобен къс интервал от време. Някои от фирмите употребяват тези средства, с цел да осъществят обилни вложения – мобилният оператор T-Mobile да вземем за пример затвори договорка по придобиване на съперника си Sprint с емисия облигации на стойност 19 милиарда $.
Активността стартира да оказва въздействие и на цената на това финансиране. Например Sysco Corporation, която е в бранша с съоръжение за заведения за хранене и е мощно повлияна от рецесията, издаде емисия облигации на стойност 4 милиарда $, само че на два пъти по-висока цена – достигаща 6,6% против рента от 3,3% през февруари. Освен това S&P Global предвижда, че до 10% от по-рисковите компании ще разгласят банкрут до края на годината, което ще охлади желанието на вложителите да купуват сходен дълг.
Въпреки че издаването на стабилизационни облигации не се употребява постоянно в България и района, заради не толкоз добре развития финансов пазар сега се работи по над 20 излъчвания на облигации в Централна и Източна Европа, в това число две на български компании. Също по този начин няколко американски хедж фонда и различни капиталови фонда, които търсят благоприятни условия за вложения. Докато не премине належащата потребност да се притегли капитал, други търговски вложения и корпоративни покупко-продажби ще са най-вече на пауза.
В началото на лятото чакаме редица покупко-продажби да се случат с вложения в привлекателни, само че евентуално в усложнение, компании. В подтекста на това на 25ти март Европейската комисия прикани всички задгранични вложения да се наблюдават от близко. Това е опит да се защитят фирмите, които са значими за стопанската система – става дума най-вече за бранша на опазването на здравето и технологиите – от придобиване на ниски цени от вложители отвън Европейски Съюз, което би затруднило възобновяване на стопанската система след КОВИД. Тези ограничения неизбежно ще обиден навлизането на нови американски вложители в района, само че остава да се види по какъв начин този надзор ще се реализира на процедура.
В дълготраен проект най-големите спънки за нови американски вложения в района са други и добре познати. Частните финансови вложители, направили най-малко една договорка през 2019 година, показват преди всичко недоразвития финансов пазар, инфлацията в оценките на активите, лимитираните благоприятни условия за излизане от вложения, и административните компликации. Също по този начин Американският държавен департамент, в отчета си по отношение на капиталовия климат в България за 2019 година, отбелязва, че американските вложители се тормозят от законността и корупцията в страната, като цитират непредсказуемостта заради честити промени в законите и административните правила, бавната правосъдна система и несигурността в договорните връзки.
Освен това американските компании и фондове са постоянно взискателни и обстойни в своя асортимент на сътрудници и компании за придобиване в съпоставяне с вложителите от Европа. Това се дължи от елементи на дистанцията и това, че вложенията в Европа са по-необичайни за тях. Американските вложители са привлечени са от вероятността за висококвалифицирана и относително ниско струваща работна ръка в другите браншове от автомобилния до софтуерния, само че също регистрират и притеснителните демографски промени в България.
Американските компании избират връзките сред страните да са уредени напълно в договорните документи, което води до доста по-дълги и детайлни съглашения, в сравнение с е всекидневно в България. Ако приказваме за инвестиция в IT бранша, да вземем за пример, един от най-интересните за американските вложители, процесът по договаряния и подписване на договорка е относително олекотен и зависи главно от бизнес сделките на двете страни – осъществяване на надлежна инспекция и правене на документите по договорката. Обичайно, една договорка без затруднения може да се подписа за към три месеца. В случай на инвестиция във финансовия бранш, при съществуването на предварителни условия за утвърждение на вложители от Българска народна банка и други органи, процесът би бил доста по-дълъг, достигащ даже девет месеца или година, изключително, в случай че взе участие синдикирано финансиране или финансиране посредством облигации.
От нашата процедура виждаме избрани компликации в изпълнението на регулаторните процеси изключително при антитръстовото и трудово прав главно заради неустановеност и разлики в регулациите сред нашата и американската правна система. Същевременно, възходяща причина за неустановеност при покупко-продажбите са компликациите при отваряне на банкови сметки, даже на компании, чиито акции се търгуват на американски или западноевропейски фондови тържища. Макар и аргументите за забавянето да са механически, при М&А покупко-продажбите времето e от първостепенно значение - да вземем за пример, когато вложителите търсят достъп до съответен пазар или вкарват артикул по график. Имахме няколко покупко-продажби, при които вложителите трансформираха своите капиталови проекти от България и Европа и се насочиха към Съединени американски щати точно поради тази регулаторна спънка.
Такива спънки за влизане в пазара, изключително в тези сложни времена, би трябвало да се облекчат, с цел да разрешат на колкото може повече вложения да навлязат в страната. Други страни от Европейски Съюз към този момент отложиха някои регулации за банки и цифровизация да дадат еластичност на бизнеса.
Въпреки тези съображения американските вложения в България имат непрекъснато увеличаващо се значение. През 2018 година те съставляват 36% от всички задгранични вложения спрямо 4,8% през 2007, по данни на Бюрото за Икономически Анализи (BEA) на Съединени американски щати. Секторът с максимален размер на покупко-продажби за 2018-2019 година в България е TMT (Technology, Media & Telecom), а точно 1,410 милиона евро, дължащо се най-вече на продажбата на Виваком. Но и без значение от Виваком, това е прелъстителен и динамичен бранш на стопанската система ни сега дружно с Business and Financial Services. Енергийният бранш, изключително при възобновимата сила, също се възстановява мощно с няколко настоящи покупко-продажби в Q1 2020, които не престават макар актуалната обстановка. В допълнение, няколко американски хедж фонда и други профилирани фондове започват договаряния за закупуването на планове, даващи незадоволителни резултати, и необслужвани активи. Очакваме тези различни финансови източници да станат все по-значими за бизнесите под финансов стрес в Централна и Източна Европа c течение на годината.
Радена Цветанова, Wolf Theiss
Само в границите на една седмица през април съвсем 50 компании с висок рейтинг в Съединени американски щати пласираха нов корпоративен дълг на обща стойност от 117 милиарда $. Тази сума е рекордно висока за подобен къс интервал от време. Някои от фирмите употребяват тези средства, с цел да осъществят обилни вложения – мобилният оператор T-Mobile да вземем за пример затвори договорка по придобиване на съперника си Sprint с емисия облигации на стойност 19 милиарда $.
Активността стартира да оказва въздействие и на цената на това финансиране. Например Sysco Corporation, която е в бранша с съоръжение за заведения за хранене и е мощно повлияна от рецесията, издаде емисия облигации на стойност 4 милиарда $, само че на два пъти по-висока цена – достигаща 6,6% против рента от 3,3% през февруари. Освен това S&P Global предвижда, че до 10% от по-рисковите компании ще разгласят банкрут до края на годината, което ще охлади желанието на вложителите да купуват сходен дълг.
Въпреки че издаването на стабилизационни облигации не се употребява постоянно в България и района, заради не толкоз добре развития финансов пазар сега се работи по над 20 излъчвания на облигации в Централна и Източна Европа, в това число две на български компании. Също по този начин няколко американски хедж фонда и различни капиталови фонда, които търсят благоприятни условия за вложения. Докато не премине належащата потребност да се притегли капитал, други търговски вложения и корпоративни покупко-продажби ще са най-вече на пауза.
В началото на лятото чакаме редица покупко-продажби да се случат с вложения в привлекателни, само че евентуално в усложнение, компании. В подтекста на това на 25ти март Европейската комисия прикани всички задгранични вложения да се наблюдават от близко. Това е опит да се защитят фирмите, които са значими за стопанската система – става дума най-вече за бранша на опазването на здравето и технологиите – от придобиване на ниски цени от вложители отвън Европейски Съюз, което би затруднило възобновяване на стопанската система след КОВИД. Тези ограничения неизбежно ще обиден навлизането на нови американски вложители в района, само че остава да се види по какъв начин този надзор ще се реализира на процедура.
В дълготраен проект най-големите спънки за нови американски вложения в района са други и добре познати. Частните финансови вложители, направили най-малко една договорка през 2019 година, показват преди всичко недоразвития финансов пазар, инфлацията в оценките на активите, лимитираните благоприятни условия за излизане от вложения, и административните компликации. Също по този начин Американският държавен департамент, в отчета си по отношение на капиталовия климат в България за 2019 година, отбелязва, че американските вложители се тормозят от законността и корупцията в страната, като цитират непредсказуемостта заради честити промени в законите и административните правила, бавната правосъдна система и несигурността в договорните връзки.
Освен това американските компании и фондове са постоянно взискателни и обстойни в своя асортимент на сътрудници и компании за придобиване в съпоставяне с вложителите от Европа. Това се дължи от елементи на дистанцията и това, че вложенията в Европа са по-необичайни за тях. Американските вложители са привлечени са от вероятността за висококвалифицирана и относително ниско струваща работна ръка в другите браншове от автомобилния до софтуерния, само че също регистрират и притеснителните демографски промени в България.
Американските компании избират връзките сред страните да са уредени напълно в договорните документи, което води до доста по-дълги и детайлни съглашения, в сравнение с е всекидневно в България. Ако приказваме за инвестиция в IT бранша, да вземем за пример, един от най-интересните за американските вложители, процесът по договаряния и подписване на договорка е относително олекотен и зависи главно от бизнес сделките на двете страни – осъществяване на надлежна инспекция и правене на документите по договорката. Обичайно, една договорка без затруднения може да се подписа за към три месеца. В случай на инвестиция във финансовия бранш, при съществуването на предварителни условия за утвърждение на вложители от Българска народна банка и други органи, процесът би бил доста по-дълъг, достигащ даже девет месеца или година, изключително, в случай че взе участие синдикирано финансиране или финансиране посредством облигации.
От нашата процедура виждаме избрани компликации в изпълнението на регулаторните процеси изключително при антитръстовото и трудово прав главно заради неустановеност и разлики в регулациите сред нашата и американската правна система. Същевременно, възходяща причина за неустановеност при покупко-продажбите са компликациите при отваряне на банкови сметки, даже на компании, чиито акции се търгуват на американски или западноевропейски фондови тържища. Макар и аргументите за забавянето да са механически, при М&А покупко-продажбите времето e от първостепенно значение - да вземем за пример, когато вложителите търсят достъп до съответен пазар или вкарват артикул по график. Имахме няколко покупко-продажби, при които вложителите трансформираха своите капиталови проекти от България и Европа и се насочиха към Съединени американски щати точно поради тази регулаторна спънка.
Такива спънки за влизане в пазара, изключително в тези сложни времена, би трябвало да се облекчат, с цел да разрешат на колкото може повече вложения да навлязат в страната. Други страни от Европейски Съюз към този момент отложиха някои регулации за банки и цифровизация да дадат еластичност на бизнеса.
Въпреки тези съображения американските вложения в България имат непрекъснато увеличаващо се значение. През 2018 година те съставляват 36% от всички задгранични вложения спрямо 4,8% през 2007, по данни на Бюрото за Икономически Анализи (BEA) на Съединени американски щати. Секторът с максимален размер на покупко-продажби за 2018-2019 година в България е TMT (Technology, Media & Telecom), а точно 1,410 милиона евро, дължащо се най-вече на продажбата на Виваком. Но и без значение от Виваком, това е прелъстителен и динамичен бранш на стопанската система ни сега дружно с Business and Financial Services. Енергийният бранш, изключително при възобновимата сила, също се възстановява мощно с няколко настоящи покупко-продажби в Q1 2020, които не престават макар актуалната обстановка. В допълнение, няколко американски хедж фонда и други профилирани фондове започват договаряния за закупуването на планове, даващи незадоволителни резултати, и необслужвани активи. Очакваме тези различни финансови източници да станат все по-значими за бизнесите под финансов стрес в Централна и Източна Европа c течение на годината.
Радена Цветанова, Wolf Theiss
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ